„Всичко е тук – потупва леко с пръст слепоочието си една приятелка, на която (без да искам и да осъзнавам) току-що съм споделила съкровено свое желание. – Психиката е голяма сила.”
Всъщност няма нужда да ми го казва, защото самата аз прекрасно го знам. Но може би не е случайно, че ми го припомни. Вероятно съм имала нужда някой да го направи точно този ден, точно тук и сега. За да тръгна пак по пътя към себе си. За да ми проблесне, че всяко желание, дори и най-дръзкото, дори и най-неосъществимото на пръв поглед, се оформя и заживява пълнокръвно първо в подсъзнанието ни.

Още преди да сме целунали по устните мъжа, по когото сме хлътнали до уши, ние ВЕЧЕ сме се целували с него десетки пъти. Преди да сме събрали смелост да го погалим по рамото дори, сме се сгушвали любовно в прегръдките му хиляди пъти. А да не говорим за толкова жадуването „Обичам те”. Макар в коридорите в училище/в дискотеката/в офиса да не смеем да го погледнем за малко по-дълго от страх да не ни се размекнат тотално коленете, във фантазиите си отдавна сме му признали, че го обичаме. Че го желаем. Че заспиваме с мисълта за него нощем. Че не можем да престанем да потъваме в очите му. И да се сливаме с тялото му.
Ти все още не го познаваш това тяло, но толкова много ти се иска... В реалния живот го възприемаш като походка, като аромат, като сянка, която преминава край теб, като глас, разпознаваш смеха му сред още пет други смехове, разпознаваш отекването на стъпките му. Поздравявате се, говорите си, може и вицове да си разказвате. Останеш ли сама си мислите си обаче, се завихря един такъв необуздан водовъртеж от страст, че не знаеш точно къде се намираш. Защото именно там започва фантазията, а тя не знае граници.

Ключовете към райските порти
Еротичните фантазии могат да се пробудят толкова неочаквано и бързо, че не знаеш дали не сънуваш. Може просто да пътуваш в автобуса или да пресичаш улицата, и парфюмът на непознатия мъж на милиметри от теб да те изпрати в нокаут. От онези, разтърсващите. Дето преобръщат целия ти свят. Дето карат всяко косъмче по тялото ти да настръхне, слабините ти да се стегнат в мъчително-сладко очакване и пулсът ти да се учести. И цялата тази психо-физична метаморфоза само защото в един внезапен миг си вдъхнала Неговия парфюм. Вярно, носен от друг, но за теб уханието му винаги е носело и ще продължава да носи Неговото име. И Неговото присъствие.

А... какво ще кажеш за ромоленето на дъжда?

Мен лично той ме настройва невероятно нежно и невероятно еротично. При теб как е? Не действат ли по същия начин онези песни, на които с един специален човек за първи път сте се целунали/ танцували/правили любов или просто на които и двамата и до ден днешен се кефите по един и същи начин? И долавяйки, макар и от съседния етаж или съседното кафене гласа на онзи певец, ти не можеш да наложиш вето на скоковете на сърцето си към гърлото.
ОК за дъжда и за музиката, но дали ще си ОК и за силно възбуждащото действие на нещо толкова тривиално като разбиването на сместа за любимия си сладкиш? Ако щеш вярвай, но в топлата лятна вечер преди дни мекото и многократно потъване на перките на миксера в пресятото брашно ме върна в една любовна нощ с един човек... И ме накара пак да усетя начина, по който неговото тяло и моето се сливаха и разделяха толкова много пъти...

Странни същества са жените.

И фантазиите им. Неслучайно в началото ги нарекох фантасмагории. Според специалистите в тази област мъжете фантазират доста по-често от жените с тази разлика, че техните еротични блянове са свързани предимно с доставяне на физическо удоволствие. Силните ни половинки изграждат във фантазиите си предимно визуални образи на жени, които гледат, съблазнява, или пък от които самите те биват съблазнявани.
При съвременните Венери еротичните картини, рисувани от подсъзнанието, изглеждат по различен начин. При жените фантазиите са по-малко фокусирани върху самите полови органи, като за сметка на това се въртят около емоционалните усещания и романтиката. Освен това са свързани не толкова с конкретни образи, а са по-скоро спомени за звуци и аромати.

Между фантазии и сънища
Макар първите да са типични за будно, а вторите – за сънно състояние, удоволствието и от двете може да е еднакво голямо. Когато са еротични, а не кошмарни, разбира се. Хубавото и на двете е, че дават израз на неосъзнати или потиснати желания и по този начин освобождават от стреса. Или просто помагат да разберем по-добре себе си и нуждите си. Честта да пишат съновници ще предоставя на друг. Аз само ще споделя безкрайното учудване от самата себе си след един сънуван секс с човек, който в реалния живот уникално много ме дразни. И когото винаги съм споделяла, че трудно понасям. Напук на това сексът беше страхотен! Нещо да кажете? Аз не можах. Не знам какво да кажа и за сънищата, изпълнени с копнеж към съвършено непознати мъже. Затова просто запазвам за през целия ден блажената усмивка, с която съм се събудила въпросната сутрин. Че току-виж съм срещнала съвсем наяве някой от среднощните си донжуановци;-)